PPC, интернет реклама и маркетинг. Eтаргет Блог

С тази последна от мен статия, бих искала да ви информирам, че от 1-ви април тази година пътищата ни с Етаргет се разделят, поради което повече няма да пиша статии за този блог. Продължавам активно да се интересувам от развитието на Онлайн рекламата, Социалните медии и Интернет технологиите. В случай,че се нуждаете от помощ, съвет или консултации в тази област, ако имате интерес от сътрудничество, интересен проект или просто искате да поддържате връзка с мен, пишете на имейл: fabiola.vicenova@gmail.com

Благодаря на всички, които четяха и коментираха.

За мен бе удоволствие да пиша за вас!

Фабиола

“Хайде сега вие. Раз два, започваме! Хайдее…Ама защо не пеете? ” -ядосва се 4 годишната ни дъщеря, след като току що е изпяла някаква песничка, донесена от детската градина.

И докато се опитваме да и обясним, че ние не знаем текста на песничката и затова не можем да я изпеем, тя вече има сълзи в очите. На нас също ни избиват сълзи, но от смях  бидейки неволни участници в една абсурдна сцена. Нейните опити обаче настойчиво продължават: “Хайдее, какво ви става? Пейте!Раз два!Сега сте вие..”

Да пеем, ама какво да пеем, като не знаем текста на песента.

“Ти  знаеш текста на песента и затова можеш да я изпееш, но ние първо трябва да я научим”, опитваме се да и обясним. Но върви обяснявай каквото и да било на едно четиригодишно дете. Най-накрая все пак тя се смилява над нас: ” Слушайте, сега ще я изпея ама само веднъж, а след това вие…” И след като дори и тогава не се представяме успешно, оценката и за нас е безмилостна – безнадеждно глупави и несхватливи:)

Колко пъти в живота сме били изправяни пред такива ситуации и то само поради факта, че хората автоматично предполагат, че другите знаят това което знаят те и поради този факт не правят ни най-малко усилие да им го обяснят. И докато едни имат сълзи в очите от смях -други едвам уддържат напиращите сълзи на гняв и разочарование.

И докато на едно дете трудно можеш да обясниш защо аджеба сме толкова глупави, несхватливи и бездарни, то  възрастните би трябвало да се досещат и без излишни напомняния и обяснения. Би трябвало. За съжаление в повечето случаи там си и оставаме. С едно: Би трябвало.

Хората, работещи в сферата на рекламата и маркетинга са особено чувствителни на тема оригиналност. По това те си приличат с хората от артистичните среди – актьори, музиканти, певци, танцьори. Искат изкуството им да бъде оригинално и да не наподобява нищо и никого. Внимават да не ги обвинят  в плагиатство,  особено в неуспешно плагиатство:)

Истината е, че човешката мисъл работи така, че е под непрекъснато влияние на собствени мисли и идеи пречупени през призмата на случки, хора и взаимодействието между тях, прочетено, видяно,  чуто, анализирано…Някои го наричат кражба, други влияние, трети вдъхновение. Както и да е. Една и съща книга прочетена два пъти от един и същ човек вече се възприема по различен начин, а какво остава  ако е прочетена от хиляди други хора.

Какво значи да бъдеш оригинален, когато всички се стремят да бъдат оригинални?

Не се ли превръща оригиналното в банално и не е ли баналното – оригинално. Както знаем, в модата, в изкуството и в музиката, периоди на максимализъм се редуват с тези на минимализъм, но класиката остава. Вярно- банална е. Не се променя, не крещи, не се натрапва, но откакто свят светува е винаги актуална . Така както една жена никога няма да сгреши като посегне към класическите бели перли за някое светско събитие, така и един маркетинг мениджър никога няма да сгреши ако заложи на традиционните стари методи. Няма да блести с новаторски идеи и подходи, но ще създаде усещане за стабилност, трайност и устойчивост. Което във време, преситено от екстравагантни идеи и непрекъснат стремеж да се привлича вниманието и да се шокира, си е всъщност направо оригинално.

Хората се фрустрират, когато не получат обратна връзка. Това трябва добре да запомнят всички, които се занимават с хора. Независимо от сферата, в която работят: маркетинг, дизайн, търговия, бизнес, обучение.

В сградата, в която се намира ръководството на Етаргет има асансьори, които не дават обратна връзка. Натискате етаж и чакате. Знаете точно кой асансьор ще дойде, но не знаете кога. Ако асансьорът не идва дълго време, хората се фрустрират и започват да натискат бутоните и да викат други асансьори. Резултатът е, че асансьорите ходят още по-бавно. Излишно стоят по етажите или пък ходят нагоре надолу празни (тогава на хората им писва и тръгват пеша по стълбите, въпреки че асансьорът е бил само на един етаж разстояние от тях).

В сградата, където работех преди, имах възможност да видя на кой етаж се намира асансьора. Асансьорите бяха също толкова бавни, но след натискане на бутона всеки ясно виждаше на кой етаж се намира асансьора – седми, шести, пети, четвърти, трети, втори, първи – и ето че вече е при мен.

Втората опция е много по-добра. В маркетинга това може да означава разликата между продажба и изтърван шанс.

Настройки по дефаулт: Българка. Източноправославна.

Че съм българка по дефаулт това е ясно – с двама родители българи, родена на територията на България просто няма какво друго да бъда. Вярно че името ми е изкелиферчено и съвсем не българско, но и затова си има обяснение. Кръстена на баба си. Традиция. Българска.

Обаче защо да съм Източноправославна по дефаулт също? Това дълги години  ми се виждаше адски несправедливо. Защо да не съм будистка ако така го чувствам отвътре например? Че двамата ми родители са Източноправославни, че съм кръстена в църква… Да, това ме прави Източноправославна, но защо никой не ме пита мен каква религия искам да изповядвам аз. В края на краищата ако съм българка по произход, а в момента на раждането дори на зачеването, не съм имала възможност да променя това, защо да не ми се даде възможност да избера в какво да вярвам  тогава по-късно? Отговорът не се забави дълго. Не помня вече къде и как прочетох едно колкото просто толкова и логично за мен обяснение и оттогава не се занимавам с “глупости”, т.с. с мисли в тази посока. С две думи обяснението беше следното: Щом си се родил в семейство с Източноправославни традиции, значи желанието на Господ Бог ( като приемем, че това е единния бог, вселенска сила или енергия, наричана със стотици различни имена) е било да бъдеш Източноправославен. По дефаулт. Ясно и просто. Значи това ти е предопределено, така трябва да бъде, мисия, карма, съдба и не е много хубаво да се променя след като една по-висша сила е предопределила така. Както с настройките по дефаулт. Промените са ефикасни само когато са добре обмислени, изключително подходящи за случая и изключения от правилото или пък много належащи.

Много време мина оттогава вече не се чудя защо съм Източноправославна. Сега наблягам по-скоро на това да съхраня и предам традициите на Източното Православие на своите деца. Макар че те са Католици. По дефаулт. Но с майка българка и за обща култура един ден те трябва да знаят, че в Източноправославните църкви се палят свещички за здраве, че Източноправославните храмове са отворени по всяко време, че на Великден точно в 12 часа през нощта, когато попа завърши службата си с поздрава Христос Воскресе се отговаря с Воистина Воскресе и след като се обиколи църквата три пъти се взема късче от Божествения огън и се носи вкъщи. Нищо че напук на това на Велкиден през нощта винаги духа много силен вятър. Трябва да знаят, че шоколадовите яйца имат своята източноправославна алтернатива – сварените, боядисани истински яйца, които са не по-малко вкусни когато им сложиш щипка сол и червен пипер. И въобше че яйцата не служат само за украса, а и за ядене например. Няма как – с майка по дефаулт българка ще им е малко по-трудно в живота, но и много по-интересно.Това пък е тяхната съдба, карма и т.н.

В края на краищата е важно да разберат, че това всъщност е една религия, наричана Християнство и че дори няма толкова голямо значение и това дали си се родил като християнин, будист или мюсюлманин. Щом е така по Дефаулт.

Весел Великден и Христос Воскресе!

Многая Лета, Борис Христов

“Ако сме в състояние да открием красивото, значи носим красотата вътре в себе си.”

С идването на месец Март една хубава традиция оживява отново и изпълва улиците с червено-бели кончета и много пролетно настроение. Този езически празник от незапомнени времена присъства в бита и фолклора на българина. И въпреки че сме християни, а християните отричат всичко езическо и според строгите канони на църквата не би трябвало въобще да носим мартенички, ние продължаваме да го правим - не защото не уважаваме религията си, а  защото силата на традицията, обединяваща толкова много хора просто някак си естествено я допълва.

 Подаряването и носенето на Мартенички има символично значение – червеният конец означава кръв и енергия, а белият символизира чистотата. Казват, че именно подарената мартеничка носи здраве и късмет на този, който я носи. И то подарената с любов и чисти помисли. Затова на този ден подаряваме и се окичваме с подарените ни мартенички. Енергията на този празник е неимоверно голяма, спонтанността и човещината във взаимоотношенията също. Това е един от малкото празници, които все още  празнуваме според вътрешната ни воля и усещане, а не поради наложената ни отвън комерсиализация. Не че и тук няма опити за превръщането му в печеливш търговски инструмент, но все още чистотата, вярата и всеобхватността му надделяват.

 В това се крие и  очарованието, а може би и магията на Първи март. Щом празника се е  запазил във вековете по нашите земи, въпреки смяната на религии и петвековното османско робство, щом и до ден днешен всеки българин макар и християнин се отъждествява с него, то значи силата, енергията и смисъла му са от мащабно значение . Защото преходните неща минават, заминават и се забравят, а стойностните и смислените остават и се помнят.

Да ни е честита Баба Марта и дано успеем да запазим и съхраним стойностните неща, които ни отличават и характеризират като Българи и за поколенията напред. Дано да концентрираме повече време и енергия върху позитивните си качества, с които да се адаптираме към света, а не да ги хабим в дребнавости, водещи единствено и само към самоунищожение.

Екипът на Етаргет ви пожелава много здраве, късмет и ведро настроение!